ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА
Обн. ДВ. бр.109 от 14 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.50 от 20 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.95 от 21 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г., изм. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.29 от 9 Април 2004г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.23 от 18 Март 2005г., изм. ДВ. бр.58 от 15 Юли 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) С тази наредба се определят условията и редът за:
1. регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници;
2. извършването на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 2. (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.
Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 95 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Таксиметров превоз на пътници се извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз на пътници.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1.
Раздел II.
Регистрация и заличаване от регистъра (Загл. изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници се извършва в случаите, когато превозвачът отговаря на изискванията за:
1. благонадеждност;
2. професионална компетентност;
3. (отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)4. (отм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.)
Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Благонадежден по смисъла на чл. 4, т. 1 е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Благонадежден е превозвачът, лицензът на който не е отнеман или регистрацията на който не е заличавана на основание чл. 13, т. 1 през последните две години.
Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Професионално компетентен по смисъла на чл. 4, т. 2 е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност притежава познания в определени области (приложение № 1) и има най-малко основно образование.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, като редът и начинът се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”.
(3) На успешно положилите изпита се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2).
Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Транспортна годност на моторните превозни средства, с които се извършва таксиметров превоз на пътници се доказва с удостоверение за транспортна годност на лек таксиметров автомобил (приложение № 3), издадено от съответния РОДАИ.
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) Кандидатите за вписване в регистъра подават заявление по образец (приложение № 4) до Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” чрез директора на съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация” по съдебна регистрация на превозвача и прилагат следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението;
3. копие на удостоверението за регистрация по БУЛСТАТ;
4. договор за назначаване на ръководителя на транспортната дейност;
5. свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност;
6. копие на удостоверение за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност;
7. списък на автомобилите, с които превозвачът ще извършва таксиметров превоз на пътници.
8. (новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) документ, удостоверяващ съгласието на собственика на автомобила да бъде вписан в списъка към удостоверението за регистрация, когато автомобилът не е собственост на превозвача.
Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При непълноти на представените документи по чл. 9 Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава 14-дневен срок за отстраняването им.
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) В 14-дневен срок от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрация и издават удостоверение за регистрация на търговците, които отговарят на изискванията на чл. 4 и са приложили документите по чл. 9.
(2) Удостоверението за регистрация е поименно, не подлежи на преотстъпване и се издава по образец (приложение № 5) в три еднообразни екземпляра – един за превозвача и два за Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
(3) Неразделна част от удостоверението за регистрация е списъкът на автомобилите, с които превозвачът ще осъществява дейността.
(4) (Новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) За вписване на автомобили в списъка към удостоверението за регистрация превозвачът подава заявление с данни за автомобилите по образец (приложение № 5а).
(5) (Новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) При вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 5 години.
Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2004 г., отменен като незаконосъобразен с Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.)
Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Отписване на автомобил от списъка към удостоверението за регистрация се извършва:
1. по молба на превозвача, или
2. по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица, когато:
а) отпадне някое от основанията за вписване на автомобила в списъка към удостоверението за регистрация;
б) годността на лекия таксиметров автомобил не е доказана в срок шест месеца от отнемане на удостоверението за годност или от изтичане на срока на неговата валидност.
в) (новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) собственикът на автомобил, вписан в списъка към удостоверението за регистрация, оттегли съгласието си по чл. 9, т. 8.
(2) За отписване на автомобили от списъка към удостоверението за регистрация в случаите по ал. 1, т. 1 превозвачът представя:
1. заявление по образец (приложение № 5а);
2. последната издадена пътна книжка на автомобила;
3. удостоверението за годност на лекия таксиметров автомобил.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 превозвачът е длъжен да представи последната издадена пътна книжка и удостоверението за годност на автомобила в 14-дневен срок от уведомяването му за решението.
Чл. 10в. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) Изпълнителният директор или упълномощените от него длъжностни лица извършват промените в списъка към удостоверението за регистрация в 7-дневен срок от подаването на документите по чл. 10, ал. 4 и чл. 10б, ал. 2 или от възникване на някое от обстоятелствата по чл. 10б, ал. 1, т. 2. За извършените промени се издава допълнение към удостоверението за регистрация (приложение № 5б).
Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” мотивирано отказва извършването на регистрация и писмено уведомява за това кандидата, когато той:
1. не отговаря на изискванията за благонадеждност;
2. не отговаря на изискванията за професионална компетентност;
3. не е комплектувал заявлението с документите по чл. 9.
(2) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията по чл. 5 и 6;
в) при осъществяване на дейността от превозвача системно са нарушавани Законът за автомобилните превози или подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) В регистъра се вписват:
1. поредният номер и датата на регистрацията;
2. фирмата, седалището и адресът на управление на търговеца;
3. номерът по БУЛСТАТ;
4. номерът на издаденото удостоверение за регистрация;
5. (новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първа регистрация.
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) датата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) Изменения и допълнения в регистъра и в удостоверението за регистрация се правят след писмено искане на регистрирания превозвач, както и в случаите по чл. 10б, ал. 1, т. 2. Към искането се прилагат документи, удостоверяващи изменените обстоятелства.
(3) Писменото искане се прави в 30-дневен срок от настъпване на промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Заличаването от регистъра се извършва с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в случаите по чл. 13.
(2) Със заповедта по ал. 1 се постановява и отнемането на удостоверението за регистрация.
(3) Заповедта за заличаване от регистъра и за отнемане на удостоверението за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) В 7-дневен срок от заличаването на регистрацията директора на съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация” уведомява общината, издала разрешението.
Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Раздел III.
Изисквания към водачите
Чл. 18. Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
4. да е физически здрав и да не е инвалид (доказва се с медицинско свидетелство);
5. да притежава удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община (приложение № 7);
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” се издава на лица, които притежават познания в определени области (приложение № 7а).
(2) Изпитите за придобиване на удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” се провеждат от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, като редът и начинът се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”.
Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” води регистър на водачите, получили удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”.
Раздел IV.
Изисквания към таксиметровия автомобил
Чл. 21. (1) Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е преминал на периодичен преглед за проверка на техническата изправност, съгласно Закона за движение по пътищата;
2. да не е оборудван за управление от инвалиди или за учебни цели;
3. да има най-малко 4 врати;
4. органите за управление да са разположени вляво;
5. да е обозначен със знак “Такси”, светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано “Такси”, знакът “Такси” трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство (приложение № 8);
6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от Държавната агенция за метрология и технически надзор съгласно изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (ДВ, бр. 97 от 1999 г.);
7. да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 100 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите не по-малка от 10 мм (приложение № 9) с информация за:
а) наименованието на превозвача;
б) цената за един километър пробег по дневна тарифа;
в) цената за един километър пробег по нощна тарифа;
г) (доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) цената за повикване на адрес, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %.;
д) (доп. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) първоначалната такса, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %;
е) (доп. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) цената за една минута престой, която не може да надвишава 50 % от цената за един километър пробег по съответната тарифа;
8. (нова – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) да има залепена на видно отвън място, вдясно на предното стъкло холограма, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет; образецът на холограмата се утвърждава от съответния общински съвет;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) да е оборудван с обезопасителни колани;
10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) да има отстрани по цялата дължина на вратите на автомобила непосредствено под линията на стъклата двуредна лента с шахматно разположени квадрати с размери и цвят съгласно приложение № 10;
11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 30 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2003 г.) да бъде трайно боядисан в жълт цвят, без облепване на автомобила с фолио;
12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 30 от 2002 г.)на предните врати на автомобила да има трайно закрепена табела или надпис с изписани на кирилица наименованието и телефонният номер на превозвача, като размерът на буквите и цифрите е не по-малък от 30 мм;
13. (нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.)
14. (1) (нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Не се допуска използването на магнитни знаци “Такси” по т. 5, стикери с цените по т. 7, двуредни ленти с шахматно разположени квадрати по т. 10 и табела по т. 12.
(3) (Новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) Допускат се отклонения по отношение на формата, общите размери и броя на знака “Такси” по т. 1 на ал. 1, както следва:
1. за общите размери: от -25 до +50 %;
2. за броя: до 2.
(4) (Новa – ДВ, бр. 99 от 2006 г.) Отклоненията по ал. 3 се допускат, когато знакът “Такси” по т. 1 на ал. 1 е част от интегрирано специално монтирано за целта устройство (багажник) от одобрен тип.
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
(1) Годността на леките таксиметрови автомобили се установява чрез преглед за съответствие на таксиметровия автомобил с изискванията по чл. 21, за който се съставя протокол (приложение № 11).
(2) За извършване на преглед превозвачът представя:
1. лекия таксиметров автомобил;
2. копие на свидетелството за регистрация, заверено със свеж печат на превозвача;
3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на автомобила да бъде вписан в списъка към удостоверението за регистрация.
(3) За автомобилите, които отговарят на изискванията по чл. 21, се издава удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил със срок на валидност една година.
(4) Когато до изтичането на срока по чл. 21, ал. 1, т. 14 остава по-малко от една година, удостоверението за годност на лек таксиметров автомобил се издава със срок на валидност до изтичане на срока по чл. 21, ал. 1, т. 14.
Чл. 23. (1) При изгубване или унищожаване на удостоверението за годност на лек таксиметров автомобил в тридневен срок превозвачът уведомява органите на РОДАИ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Ново удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил се издава след извършване на преглед на автомобила, със сроковете по чл. 22, ал. 3 и 4.
Раздел V.
Разрешение за таксиметров превоз
Чл. 24. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Разрешението по ал. 1 се издава на превозвача въз основа на:
1. заявление от превозвача;
2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) удостоверение за регистрация;
3. списък на автомобилите, с които превозвачът кандидатства – на хартиен носител;
4. копия от удостоверенията за годност на автомобилите, включени в списъка;
5. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.) копия от удостоверенията “водач на лек таксиметров автомобил”;
6. (нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) удостоверение, че данъчно задълженото лице няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Общинският съвет определя срока на валидност на разрешението по ал. 1, който е еднакъв за всички превозвачи и не може да бъде по-малък от 12 месеца.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Общинският съвет определя броя таксиметрови автомобили, работещи на територията на общината, както и реда, и условията за разпределение на общия брой на автомобилите между превозвачите.
Чл. 25. Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 27. Превозвачът кандидатства за получаване на ново разрешение по общия ред не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на неговата валидност.
Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Кметът на общината отнема разрешението:
1. в случай, че отпаднат основанията за издаването му;
2. когато се установи, че е издадено въз основа на неистински или документ с невярно съдържание;
3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) при отнемане на лиценза, издаден от министъра на транспорта и съобщенията или при заличаване на регистрацията.
Чл. 29. (1) Действието на разрешението се прекратява от деня, когато:
1. притежателят му го върне в общината;
2. се прекрати дейността на превозвача;
3. изтече срокът, за който е издадено;
4. (нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) е отнето по реда на чл. 28.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 превозвачът връща разрешението в общината в тридневен срок от датата на прекратяване на дейността му.
Чл. 30. В тридневен срок от отнемането или прекратяването на действието на разрешението общината уведомява РОДАИ.
Раздел VI.
Документи за извършване на таксиметров превоз
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:
1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разрешението за извършване на таксиметров превоз;
2. удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”;
3. удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил;
4. (отм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.)
5. пътна книжка, издадена от РОДАИ (приложение № 12);
6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице;
7. (отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При проверка от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата.
(3) Не се допуска извършване на поправки върху документите по ал. 1.
Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При изгубване или унищожаване на документите по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2 и 4 в тридневен срок превозвачът уведомява администрациите, които са ги издали.
(2) Дубликат на документите по ал. 1 се издава след подаване на заявление от превозвача.
(3) В преиздадените документи изрично се отбелязва “дубликат”.
(4) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Изгубена, открадната или унищожена пътна книжка се заменя с нова след подаване на заявление от превозвача.
Раздел VII.
Организация на таксиметровите превози
Чл. 33. Превозвачът организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози.
Чл. 34. Превозвачът е длъжен да:
1. осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози;
2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години;
3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) осигурява безопасност и сигурност на таксиметровите превози чрез медицински прегледи на водачите и ежемесечни проверки на техническото състояние на автомобилите;
4. (нова – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) осигурява правилното използване на електронния таксиметров апарат с фискална памет.
5. (нова – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) осигурява представянето на електронния таксиметров апарат с фискална памет за проверка от сервизен специалист след:
а) ремонт или претарифиране на таксиметровия апарат;
б) смяна на гумите на двигателните колела;
в) ремонт на предавателния механизъм на таксиметровия автомобил;
г) изтичане на една година от преминала проверка на таксиметровия апарат.
Чл. 35. Превозвачът може да разкрива диспечерски пунктове, оборудвани с радио- или телефонна връзка.
Чл. 36. (1) Пътникът наема таксиметров автомобил:
1. от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак “Такси”;
2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) от незабранените с пътни знаци или маркировка места за престой и паркиране;
3. чрез подаване на сигнал с ръка;
4. чрез повикване по телефон;
5. по договор.
(2) Пътникът може да наема автомобил по свой избор, независимо от мястото му в колоната на чакащите таксиметрови автомобили.
Чл. 37. Друг пътник се превозва в таксиметровия автомобил само след съгласието на наелия го вече клиент. Първият пътник заплаща стойността на извършения превоз в момента на освобождаване на автомобила. След всяко заплащане водачът изчиства текущите показания на апарата и следващото плащане се извършва по новите показания.
Чл. 38. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
Чл. 39. След приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. При поискване от пътника, водачът издава и фактура по реда на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет.
Чл. 40. Водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.
Чл. 41. Водачът е длъжен да работи с таксиметров апарат с фискална памет, съгласно изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. с възможност за работа на две тарифи (дневна и нощна) с превключване в зависимост от часовото време. В периода от 6 до 22 ч. работи с дневна тарифа, а от 22 до 6 ч. – с нощна.
Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
Чл. 43. (1) При повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата.
(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат само в случаите, когато повредата на таксиметровия апарат не позволява отчитане по него.
(3) Водачът вписва в пътната книжка точното време на възникване на повредата и показанията на километропоказателя към момента на повредата.
(4) След приключване на започнатия превоз водачът прекратява работа до отстраняване на повредата.
Чл. 44. Водачът може да откаже превоз, когато:
1. прецени,че е застрашена сигурността му;
2. пътникът е в явно нетрезво състояние или под въздействието на друго упойващо вещество;
3. пътникът е с облекло, багаж, животни, които биха могли да замърсят или повредят автомобила.
Чл. 45. На водача е забранено да:
1. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) извършва таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено разрешение в курортни комплекси, разположени на територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава дейност от една от общините, на чиито територии е разположен комплексът;
2. (доп. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти;
3. изчаква други пътници до запълване на автомобила, след като е вече нает;
4. работи със замърсено или неподходящо облекло;
5. (нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) престоява на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела “Не работи”, със закрит или свален знак “Такси” и/или изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет.
Чл. 46. (Предишен текст на чл. 46, става ал. 1 – ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишен текст на ал. 1 – Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.) При преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела “Не работи” (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака “Такси”.
(2) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2004 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.)
Чл. 47. (1) Общинският съвет определя броя, местонахождението и сигнализирането на таксиметровите стоянки на територията на общината.
(2) Определените стоянки по ал. 1 могат да се ползват от всички превозвачи, получили разрешение за извършване на таксиметров превоз.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
(4) Превозвачите могат да дават своите предложения по ал. 1 и 3.
Раздел VIII.
Контрол
Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” и контролните органи на МВР.
Чл. 49. За констатираните нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.
Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Контролът по правомерното издаване и ползване на разрешенията за извършване на таксиметрови превози се осъществява от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При констатирани случаи на неправомерно издадени разрешения за извършване на таксиметрова дейност на превозвачи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” уведомява кмета на общината.
(3) В случаите по ал. 2 кметът на общината отнема разрешението.
Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Като доказателство по акта за установяване на административно нарушение контролните органи задържат удостоверението за годност на лек таксиметров автомобил в случаите, когато автомобилите не отговарят на изискванията за транспортна годност. Ново удостоверение се издава по реда на чл. 23, ал. 2.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Във всички случаи на установяване на нарушения на изискванията на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата контролните органи задържат като доказателство по акта контролния талон към свидетелството за управление на МПС и всички документи, доказващи установяване на нарушението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При установяване нарушения, за които се носи административнонаказателна отговорност по чл. 96, 97 100 от Закона за автомобилните превози от превозвач, се задържа удостоверението за професионална компетентност и се съставя акт за установяване на административно нарушение.
Чл. 52. (1) При съставен акт на водач за нарушение на тази наредба контролните органи задържат удостоверението “Водач на лек таксиметров автомобил”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Удостоверението “Водач на лек таксиметров автомобил” се връща при връчване на наказателното постановление.
(3) Съставеният акт по реда на ал. 1 замества отнетото удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” за срок от един месец.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. “Пътна книжка” е заверен от РОДАИ комплект от последователно номерирани пътни листа.
2. “Междуобщински превоз” е превоз, който започва на територията на една община и завършва на територията на друга.
3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози.
§ 3. Издадените от общините разрешения за обществен превоз на пътници по реда на Наредба № 2 от 1997 г. за таксиметров превоз на пътници (ДВ, бр. 36 от 1997 г.), важат една година след влизане в сила на тази наредба.
§ 4. След 1 януари 2001 г. превозите по реда на тази наредба се извършват само от лицензирани лица.
§ 5. Изискванията по чл. 4, т. 2 за професионална компетентност влизат в сила от 1 януари 2001 г.
§ 6. Лицата, получили разрешение за извършване на таксиметрова дейност по реда на Наредба № 2 от 1997 г. за таксиметров превоз на пътници, след лицензиране могат да упражняват дейността с наличните таксиметрови автомобили, отговарящи на изискванията за транспортна годност по тази наредба, пет години след влизане в сила на наредбата.
§ 7. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
§ 8. Изискванията по чл. 21, т. 10 за въвеждане номерата на жълтия цвят,с който таксиметровите автомобили трябва да бъдат трайно боядисани, влизат в сила от 1 юли 2003 г.
§ 9. (1) (Предишен текст на § 9, изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Изискванията по чл. 21, т. 6 за монтиране и работа с таксиметрови апарати с фискална памет в таксиметровите автомобили влизат в сила от 1 юли 2000 г.
(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Крайният срок за фискализиране на електронния таксиметров апарат с фискална памет и извършване на проверка на системата “апарат-автомобил” е 14.ХII.2000 г.
§ 9а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 111 от 2004 г.)
§ 9б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) В приложение № 11 към чл. 22, ал. 1 думите “вид собственост – собствен, нает, лизинг” се заличават.
§ 10. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародване в Държавен вестник и отменя Наредба № 2 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
§ 11. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 21, т. 7, букви “д” и “е” влизат в сила един месец след обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”.
§ 12. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Останалите разпоредби влизат в сила от деня на обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 34 ОТ 1999 Г. ЗА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
(ОБН. – ДВ, БР. 29 ОТ 2004 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 58 ОТ 2005 Г.)
§ 59. Промените в лицензите за извършване на таксиметров превоз на пътници се извършват по реда за извършване на промени в удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
§ 60. В заповедите по чл. 15, ал. 1, издадени по отношение на лицензирани превозвачи, вместо заличаване от регистъра и отнемане на удостоверението за регистрация се постановява отнемане на лиценза.
§ 61. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на § 25 относно чл. 21, ал. 1, т. 14 и ал. 3, които влизат в сила, както следва:
1. (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 6388/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила от 15.07.2005 г.) Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 14:
а) за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1980 г. – от 1 юни 2004 г.;
б) за автомобили с първа регистрация от 1 януари 1980 г. до 31 декември 1984 г. – от 1 януари 2005 г.;
в) за автомобили с първа регистрация от 1 януари 1985 г. до 31 декември 1989 г. – от 1 януари 2006 г.;
г) за всички останали автомобили – от 1 юли 2006 г.
2. Разпоредбата на ал. 3 – от 1 януари 2005 г.